СЕРВЍЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Поведение, постъпка на сервилен човек; сервилност, раболепие, раболепност, раболепство, угодничество, лакейство, лакейщина. Доказано е, че войнуци е имало на много места в страната, без това да означава „родоотстъпничество“ или „сервилничество“ в полза на поробителя. Сл. Атанасов, СН, 27. Политическо сервилничество.