СЕРВЍЛНО нареч. Книж. Неодобр. Със сервилничене, по сервилен начин; раболепно, лакейски, угоднически. Когато автомобилът спря и гостите шумно слязоха от него, от къщата се появиха мъж и жена и някак много сервилно ги приветстваха. П. Спасов, ХлХ, 374. Генов направи опит да се усмихне сервилно, а Николай изведнъж отново върна служебния си тон. К. Топалов, СТ, 102. Щом го издебваше усамотен в някой ъгъл на училищния двор, историкът пристъпваше сервилно с японския си поклон. Д. Вълев, З, 133.