СЕРВЍЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Отвл. същ. от сервилен; сервилничество, раболепие, раболепност, раболепство, угодничество, лакейство, лакейщина. Имаше и други, които просто искаха да бъдат в неговия антураж. Те наставаха най-напред, готови да му отстъпят местата си, макар че неговото стоеше празно в средата на масата. Презираше тая сервилност и готовност да му угодят. К. Колев, М, 127-128. Единствен Бенет от чиста служебна сервилност благоволява все пак да стане за миг и да целуне ръка на Елен. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 53. Хъшовете в Браила, недоволни от политическата линия на Стоянов, с неговата лоялност или сервилност към турската власт, са се заканвали да го пребият. М. Арнаудов, БКД, 165. Георги Баласчев не можеше да търпи лицемерието и сервилността, презираше подлостта. М, 1942, кн. 1, 100.