СЕРВЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сервирам1 и от сервирам се. Още с пристигането на групата започна сервирането на закуска. Ив. Борисов, НПГ, 15. Между сервиранията бащата водеше откъслечния разговор. П. Спасов, ХлХ, 349. Към холандския сос в момента на сервирането се прибавят кисели краставички и нарязаният на ситно магданоз. Н. Сотиров, СК, 110.
СЕРВЍРАНЕ2, мн. -ия, ср. Спорт. Отгл. същ. от сервирам2 и от сервирам се. При тениса център на играта е средата на игрището, където трябва да бъде насочена и тежестта на осветлението. Много важно е при сервиране играчът да не бъде заслепяван. И. Аламанчев, ЕО, 97.