СЀРВИС м. Спорт. 1. Начален удар при игра на тенис, волейбол и др., с който топката се вкарва в полето на противника. На съседното игрище дебел мъж на преклонна възраст си беше наел треньор и се учеше да бие сервиси. Вл. Зарев, И, 141. Американецът забива и повежда с едната точка; после бие сервис, много мръсен сервис, остър, който сърбинът едвам успява, падайки на земята, да отбие. Ив. Черкелов, ПЛ, 28. Аз пък им препоръчвам – спортувайте не за здраве, а за удоволствие! И още нещо – когато играете волейбол с младежи, заемайте задния десен ъгъл и бийте сервисите. Ст. Станчев и др., ПС, 295. Волейболистът изпълни сервис с отскок.
2. В тениса, волейбола – мястото, началната линия на корта или игрището, откъдето топката се вкарва в игра. Застана на сервиса и направи 15 поредни точки! НС, 1958, бр. 122, 1.
– От англ. service.