СЕРВИТУ̀Т м. Юрид. 1. Узаконено или договорено право за частично ползване на чужд недвижим имот за определени цели (преминаване, прекарване на напоителни съоръжения и техническа инфраструктура и др.). Сервитутите възникват, когато: има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и на сервитута, и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Ст. Ставру, ОСВ, 121. Особено важно значение ще има вписването на решения, с които се обявяват за погасени вещни права върху недвижими имоти, напр. ипотеки, сервитути. Л. Диков и др., ПИ, 204. Учредяване на сервитут.
2. Сервитутна ивица, зона. При работа на тежка пътна механизация по железния път се спазват правилата за безопасност при движение на машинистите в сервитута на железния път. Р. Вълков, БТС, 187.
– От нем. Servitut от лат. servitus, -оtis ‘задължение’.