СЕРВИТУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Юрид. Който се отнася до сервитут. При сключване на сделки с недвижима собственост от решаващо значение за гарантиране правата на приобретателя е проверката на правата на прехвърлителя. По аналогичен начин следва да се разглежда и възникването на ограничени вещни права – право на строеж, вещно право на ползване, учредяване на сервитутни права. СПНС 2010, 123. Тя иска да отрежат таз тръба, заявление даде. Добре, но аз съм имал сервитутно право. Не може. Й. Йовков, ОЧ, 21-22. Можем да бъдем спокойни, че винаги ще дадем на проектираната постройка такова очертание, че при представяне за утвърждаване проекта няма да има пречки от сервитутно естество. Техн., 1928, кн. 2, 26. Сервитутно ползване на терени при изграждане на далекопроводи.
◊ Сервитутна ивица (зона). 1. Юрид. Част от поземлен имот около електропреносни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. В границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти не се допуска: 1. извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения. ДВ, 2019, бр. 1, 4. 2. Спец. Участък около инфраструктурни обекти – пътища, електропреносни мрежи, напоителни канали и др., който се използва за обслужване на съответния обект и в който е забранено извършването на определени дейности (засаждане на трайни насаждения, застрояване, складиране и др.). Към ширината на пътното платно в напоителната система се прибавя ширината на крайпътните канавки и сервитутните ивици от двете страни на пътя. М. Мичев и др., З, 223. В сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска: 1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба. ДВ, 2004, бр. 88, 3.