СЕРВИТЬÒР м. Лице, което сервира храна и напитки в ресторант, кафене, сладкарница и под.; келнер. Облеченият в черно сервитьор бе донесъл вече виното. П. Вежинов, ВП, 51. Те се намираха в малкото ресторантче на площада и чакаха сервитьора да им вземе поръчката. Р. Белчев и др., КБС, 52. Сервитьорът попита какво ще обичаме. – За мен и за булката – бира – каза баща ми, – а за детето – сайдер. В. Цонев, ЕВ, 58. Мина сервитьорът Гошо с молив зад ухото, носеше пълна табла бира, пяната капеше от чашите. Ст. Стратиев, ПП, 118.
– От фр. serviteur.