СЕРДÀР, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Истор. В Османската империя – предводител, главатар на военни части. Като пряк командир на местните еничари сердарят трябвало да следи за дисциплината на подчинените си и да не позволява нарушаване на обществения ред от тяхна страна. Цв. Георгиева, ЕБЗ, 139. Под напора на тая побесняла тълпа конната стража постепенно се отдръпна назад, пред входа на конака, почервенял от фесовете на сеймени и разярени сердари. А. Христофоров, А, 33. Кой не знай Чавдар войвода? / Кой не е слушал за него? / Чорбаджия ли изедник, / или турските сердари? Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. „Сердарю! Нам юнаците / са всичките във битвите / калени, единът сал / би сто неверни разпилял.“ ПСп, 1876, кн. 11-12, 145. Па ги пременил сердарят: / кумовете в зелено, / сватовете в червено, / сам си сердарят в злато. Нар. пес., СбНУ XLVI, 208.
– От перс. през тур. serdar.