СЀРЕЗ неизм. прил. Диал. За бивол – който е с бяло петно на челото и опашката; бряз. Бре Боже, бре мили Боже, / нашите серез биволи / впрегнати ги оставихме. Нар. пес., СбНУ ХХV, 50. Изведи, джанъм, / серез биули, / та ги в колата, / йолън, ти прегни. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 87. Та ме глобиха / глоба голяма, / тежко джереме. / Та си продадох / серез биволи, / та пак не стигат. Нар. пес., Д. Радойнова, ФПС, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)