СЕРЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Серив; серлив, серист2. Мъжете се бяха пръснали из ливадите да косят сено, а жените се плакнеха край реката, перяха серелива вълна и я сушеха върху зелените поляни. К. Петканов, ЗлЗ, 244.
