СЀРЕН, ся̀рна, ся̀рно, мн. сèрни, прил. 1. Хим. Който е съединение на елемента сяра с други химически елементи. В електролита водният разтвор на сярната киселина се дисоциира. Н. Стефанов, ТУ, 21. Химичните и металургичните комбинати, както и азотноторовите заводи изхвърлят в атмосферата прах, пепел, сажди, азотни окиси, серен двуокис и триокис. НТМ, 1974, кн. 5, 17. По-рано [самозапалването на въглищата] се отдаваше на присъствието на серен окис. Това в много случаи е вярно, особено при едновременно по-голямо съдържание на влага във въглищата. Техн., 1931, кн. 5, 66. Серен пирит. Серен хлорид. Серен диоксид.
2. Който съдържа сяра. Беше вече късно. Носеше се топъл и тежък дъх на серни изпарения. Г. Караславов, Избр. съч. І, 406. Лъхнаха ме врящи серни пари, задушлива влага като дъх на огнено чудовище. П. Бобев, К, 56. От кратера постоянно се отделят водни пари и серни газове. Хр. Тилев, В, 61. В град Пирот имало развалини на укрепление, където извират много топли серни извори. СбНУ LV, 222. Серен сапун. Серни препарати.
3. Който е на сяра; серист1, сернист. Димът от пупала се разпространи по целия театър и задави с една сярна миризма зрителите. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. В средата на селото, в дола до моста, се срещат и няколко топли извора, сярната миризма на които още отдалече се чувства. Родопа, 1922, бр. 1, 5.
4. В който се добива или преработва сяра. Навлезеш ли там, където уличките свършваха, сърцето ти се свива при вида на хълмистата шир на изгорелите земи, където бяха серните мини. Д. Барова и др., ПВР (превод), 77. Серен комбинат.
◊ Серен цвят. Хим. Чиста сяра под формата на жълт фин прах, получен от кристализиралите ѝ пари, който се използва като противоотрова на живака. Той [серният двуокис] може да унищожи цялата околна растителност, а същевременно е ценна химическа суровина. От него се получават сярна киселина, амониев сулфат, серен цвят. НТМ, 1963, кн. 2, 2. Серни багрила. Багрила, които се получават чрез нагряване на някои органични вещества със сяра и сулфиди и се използват за оцветяване на промишлени тъкани. Серните багрила съдържат в молекулата си сяра, откъдето идва и наименованието им. Те са неразтворими във вода. А. Карамалаков и др., Т, 472. Сярна бактерия. Обикн. мн. Биол. Вид разнообразни микроорганизми, живеещи в пресни и солени води и в почвата, които окисляват сероводорода, необходим им в жизнената дейност, до вода и сяра, която отлагат в клетките си или извън тях; серобактерия. Почти всичкият сероводород в Черно море има биогенен произход. Под действието на серни бактерии сероводородът може да се окислява до образуване на вода и сяра. В. Петрова, РС, 36. Някои видове серни бактерии могат да съществуват в силно кисела среда. Ц. Цачев, ПОВ I, 55.