СЕРЕНÀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до серенада. Гренада, приказна хубост, / ти мургава южна жена, / де рицари нявга са любили / и звън серенаден – звънял! Мл. Исаев, ТП, 31. Други четири абонаментни цикла бяха определени за шест серенадни вечери в Шлютерхоф – двора на берлинския дворец. Злат., 1937, кн. 8, 389. Фестивал на серенадната песен.