СЕРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има серей (в 1 знач.). Вандо ходеше с кошник из селото и миришеше целият на непрана серива вълна. Ст. Даскалов, СЛ, 58. Навярно Лука дои козата, си каза той и усети в устата си дъх на козе мляко и на серива вълна. Ст. Загорчинов, ДП, 50. Голямо приложение, особено при болести от „настинка“, имали намазванията на гърдите, гърба, изобщо по болните места, с лапи от синапово семе, запържен лук, серива вълна. Н. Младенов, ОЗ, 73.
2. В който е кисната вълна със серей (в 1 знач.). Серива вода.