СЕРЍН, мн. няма, м. Хим. Бяла кристална аминокиселина, съдържаща се в почти всички природни белтъци, която участва в обмяната на веществата и има важна роля за имунната система, като стимулира производството на антитела и имуноглобулини. В сока на буковата дървесина са намерени свободни аминокиселини – глицин, серин. Н. Стоянов, НЛЛ II, 306. При хроматографски анализ е установено, че мановият мед съдържа захароза, глюкоза, фруктоза. От свободните аминокиселини са установени: глутаминова киселина, глицин, серин. Ст. Младенов, ПП, 28.