СЕРИÒЗНО нареч. 1. Строго, съсредоточено, без усмивка. Иска да се държи сериозно, а очите му се смеят. Д. Ангелов, ЖС, 139. – По-кротката бе, джанъм… – Не ми харесваш, другарю Кабаков – измери го сериозно Караванювчето. Г. Караславов, Избр. съч. I, 181. – Калчо отговаряше вежливо, достойно и сериозно: – Ние не отиваме за злато. Нашата цел е научна. Елин Пелин, ЯБЛ, 39.
2. Отговорно, разумно, задълбочено, без подценяване. Вчера в продължение на два часа вие ме мъмрихте строго и ми препоръчахте да помисля сериозно за това, което говорихме. Й. Попов, ИЖП, 47. Нито Петкович от Одеса поглежда сериозно на проекта на Раковски, нито другите заможни българи в Румъния. М. Арнаудов, БКД, 46. Изглежда, Гео Милев е погледнал доста сериозно на критиката, възмутен от това, че го слагам като експресионист на една дъска с Макс Пехщайн. Т. Генов, ДОД, 50. Подхождам сериозно към проблема.
3. Без шегуване. – Не обичам подигравките. – Какви подигравки? Аз ти говоря сериозно! – Стига, стига... И ти като другите ме взе на подбив. Цв. Ангелов, ЧД, 92-93. – Сега всички искат да вървят да се бият, а тука кого ще оставим? Няма как, Герго, фронта си го избий от главата, говоря ти сериозно. Ем. Манов, ДСР, 68. – Добре, моя палавнице! Ето аз ти казвам. Съвсем сериозно: Хеликоптерът е готов! Д. Янакиев, Х, 38.
4. По начин, който носи опасност за живота, здравето или бъдещето на някого; лошо, тежко, опасно. Завчера се подхлъзнах на стълбата в банята и сериозно си натъртих дясната ръка в китката. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. – Дъщеря ви е сериозно болна, господин Смилов. Начало на туберкулоза. Ем. Станев, ТЦ, 55. Всяка събота [Баба Тонка] редовно чисти и прелива гробовете на обесените и забравени въстаници. Тя би могла сериозно да пострада заради тая си наглед твърде невинна постъпка, ако властта я узнаеше. ОП, 1938, бр. 1, 24. В катастрофата няма сериозно ранени.
5. Наистина, действително, истински. Джони се приближи, свали палтото ѝ самоуверено и я поведе към дивана, докато тя уж сериозно се противеше. М. Грубешлиева, ПП, 261. Той сериозно мислеше да направи официално предложение на баща ѝ за годявка с дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 110. – Да не сте направили нещо? – Руси беше вече сериозно обезпокоен. П. Спасов, ХлХ, 120. Единственото, което му липсваше сериозно – понякога болезнено, бе средата на неговите ближни. Д. Цончев, ОТ, 126. ● С предл. на. Никой не смееше да флиртува, защото в това столетие всеки знаеше, че един невинен флирт може да бъде взет винаги на сериозно от жената и тогава следват горчивини за мъжете. М. Иванов, СбХС, 221.
6. Обикн. като вмет. дума. За изтъкване, подчертаване, че съобщаваният факт, твърдение отговаря на истината, на действителността; наистина, действително, вярно. – Сериозно, мамо! Откакто баща ни е станал директор, ухажорите на сестра ми се размножават като в люпилня. Г. Джагаров, ТМЗ, 191. // При реплики, в отговор – като израз на изненада, учудване, че някакъв факт или твърдение, изказани в предходния текст, са истина. – Вече трети ден не съм спал нито минутка! Полковник Мински го погледна ококорено. – Сериозно? – попита той смаян. П. Вежинов, НС, 121.
◊ Вземам (взимам) се / взема се на сериозно. Разг. Възприемам се като значим, важен за извършването на нещо, имам нереално висока представа за своите качества, значимост в някаква област, дейност. Заблудата на Андре Брьотон беше може би в това, че се вземаше много на сериозно. Трябва да се вземаме по-малко на сериозно: иначе сме непостоянни. ЛМ, 1991, кн. 1, 181.