СЕРЍСТ1, -а, -о, мн. -и, прил. Сернист; серен. Антисептичните вещества (фенол, серисти съединения и др.) допринасят за повишаване устойчивостта на лепилата на действието на различни бактерии, плесени и гъби. Д. Стефанов и др., СПС II, 41. Препоръчително е пръскането [на растенията] със сериста вар. Л. Попов, ОЗС, 75. Нагорещената вода бликаше през крехката пръст под формата на димящи гейзери или горещи серисти потоци. Р. Григоров, ЗПК (превод), 272. Серисти въглища. Серисти газове.
◊ Сериста киселина. Хим. Нестабилна безцветна киселина с остра задушлива миризма, която се получава чрез разтваряне на серен двуокис във вода, съществува само във воден разтвор и има приложение във винарството; серниста киселина. Под действието на серистата киселина най-лесно умират бактериите, по-устойчиви са плесените и дрождите. Хр. Дончев и др., СХС III, 206. Серният двуокис реагира с влагата и образува сериста киселина, която лесно се окислява до сярна. К, 1986, кн. 8, 28. Сериста кислота. Остар. Хим. Сериста киселина; серниста кислота. Серистата кислота произхожда кога гори сяра (кюкюрт) и обема сяра и кислород. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 42.
СЕРЍСТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Серив; серелив, серлив. Главен износен обект през XVIII век е памукът (необработен, в денкове), вълната (сериста, непрана и долнокачествена) и коприната (само грубо източена или във вид на пашкули). Хр. Гандев, ПБВ, 402. За тази работа си има други хора, на които и миризмата на ботуши им е приятна, както на овчаря му става благо от миризмата на сериста вълна. Ив. Аржентински, ОД, 8.