СЕРИЦЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биохим. Който се отнася до серицин. За освобождаване на влакната от външния серицинов слой копринените изделия се дегумират чрез варене в сапунен разтвор. Д. Димитров, ОХТ ч. II, 356.


Източник: Речник на българския език (онлайн)