СЕРКМЀ, мн. -та, ср. Мрежест кръг, понякога с диаметър до 10 м, с оловни тежести, пришити по периферията, който служи за улов на риба чрез хвърляне, мятане във вирове и недълбоки реки с помощта на въже, вързано в центъра на кръга; мрежа, сертме. Подранили рибари, нарамили серкмета и весла, слизаха към брега. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 408. Жела извади серкмето, натопи го във водата и го разтвори надълго по брега, за да оправи гънките му. После тя запримчи въжето на дясната си китка, нагази в реката и го метна със замах напред. Г. Мишев, ЕП, 193. – Я попитай майка си де е дянала серкмето? Бях ви казал да го изкърпите. Ем. Станев, ИК I и II, 184. Весело е било някога по тази земя, защото пасбищата били общи. И реките – всеки е могъл да хвърля серкме или да залага кош където си ще. А. Гуляшки, ЗВ, 7.
◊ Хвърлям / хвърля серкме в мътна вода. Разг. Използвам някакви неуредици, бъркотия, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Купиха те йошура за тридесет и пет хиляди лири. И още с купуването му спечелиха до пет и повече хиляди лири. Гледаха преспанци и се чудеха, но скоро стана всичко ясно: Миро и Таки бяха хвърлили серкме в мътна вода. Д. Талев, ПК, 637. Хвърлям / хвърля серкмето в харен гьол. Диал. Намирам си жена от богата фамилия. Ще влезе риба в серкме<то>. Разг. Ще бъде уловен престъпникът, няма да избяга.
– От тур. sürütme ‘трал, тралови мрежи; вид въдица за морски риболов’.