СЕРКМЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който лови риба със серкме. И рибари големи бяха с Хаджията. Серкмеджии бяха и двамата. Чудомир, Избр. пр, 42. Хубав, богат ден! Къде ще видиш друг път на едно място толкова много въдичари и серкмеджии. Къде ще чуеш толкова подмятания и шеги! С. Северняк, ОНК, 85.