СЕРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Серив; серелив, серист2. Неизпраната вълна се нарича серлива вълна, а водата, в която се изпира за първи път вълната, серей. Ив. Мурджева, ЕИ, 105. Камъните, които се подаваха из земята, бяха изцапани с мас от серлива вълна. Й. Йовков, ПГ, 169. Настанаха тежки и трудни години. Дойде и четвъртото дете. Повиха го в старо навуще и сложиха на крачетата му серлива вълна. П. Сталева, ПЕФ, 35.