СЕРНЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа сяра; серен, серист1. Серобактерии. Те са разпространени в почвите и предизвикват окисляване на сернисти съединения и сяра до сярна киселина. П. Боянов, П, 57. При контакта на сернистото желязо с кислород се образува железен окис и се отделя сяра. МС, 2010, бр. 2, 39.
2. Който е на сяра или като на сяра; серен, серист1. След специална подготовка животните [кучетата] лесно откриват пирита, който има специфична серниста миризма. НТМ, 1967, кн. 225, 48.
◊ Серниста киселина. Хим. Сериста киселина. При работа със серниста киселина трябва добре да се внимава, тъй като тя е нестабилна и отделя много серен двуокис, който може да причини редица сериозни неприятности. Ив. Чалков, НГП, 38. Серниста кислота. Остар. Хим. Серниста киселина; сериста кислота. Пак се забелязва, че те [реактивните книжки] под влиянието на сернистата кислота от синкави стават на червени. МСп, 1886, кн. 9, 405-406.