СЕРОЛÒГИЯ ж. Само ед. 1. Биологическа наука, дял от имунологията, която се занимава с изучаването на физичните, химичните и биологичните свойства на кръвния серум и реакциите между антитела и антигени при живите организми. Проф. д-р Методий Попов, биолог, професор в Софийския университет. Работи в областта на антропологията, серологията и микробиологията. Ц. Билярски, СЦФ, 35. Обаче, макар и да работил в този [патолого-анатомичния] институт, той никак не се занимавал с научни въпроси от тази област, а всецяло се отдал на работа изключително в областта на серологията, и то на проучването на най-големите ѝ проблеми. ЛГ, 1930, бр. 95, 6. Специалист по серология.
2. Мед. Диагностично изследване за наличие в кръвния серум на антитела на определено заболяване. Подходящо е кандидатите за органна трансплантация, при които серологията е негативна, да се ваксинират преди трансплантацията. ГСУМФ, 2017, т. 2, 69. Серологията не може да различи антителата вследствие на инфекция от тези след имунизация. Позитивна серология.