СЕРОПОЗИТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Мед. 1. За човек или животно – който е с положителна серологична реакция за наличието на определени антитела в кръвта. Серопозитивни пациенти, наблюдавани от австралийски учени, били заразени след преливане на кръв от един и същ донор. К, 1993, кн. 2, 14. При констатиране на серопозитивни животни зоните се разширяват, като в други населени места се определя същият брой животни за серологичен контрол на заболяването. ДВ, 2001, бр. 19, 18. // Мед. За реакция, тест – който е положителен по отношение на наличието на определени антитела в кръвта. Първият период на сифилиса се дели на два периода: а) първичен серонегативен, когато серологичните реакции са още отрицателни; б) първичен серопозитивен, когато серологичните реакции са вече положителни. Ил. Петков и др., КВБ, 190. // Стесн. За човек – който има положителна серологична реакция за наличие в кръвта на вируса на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Приема се, че всички серопозитивни болни са епидемиологично опасни, независимо от липсата на клинична симптоматика. Б. Налбански и др., АГ, 189. Броят на серопозитивните лица в страната се увеличава.
2. За болест, заболяване – при което се наблюдава положителна серологична реакция за наличието на определени антитела в кръвта. Серопозитивен ревматоиден артрит. Серопозитивен сифилис.
3. Като същ. серопозитивен (серопозитивния<т>) м., серопозитивна<та> ж., серопозитивно<то> ср., серопозитивни<те> мн. Човек, който има положителна серологична реакция за наличие в кръвта на вируса на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Серопозитивните имат право на безплатно лечение.