СЕРОТЕРÀПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Лечение с кръвни серуми, при което в организма се вкарват готови антитела от животни или хора, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини при инфекциозни заболявания. Българската епидемиология организира и прилага серотерапия и серопрофилактика по отношение на беса, дифтерията, коремния тиф, вариолата. М. Георгиев и др., ИМНБ, 134. Към лечебните методи се отнасят още серотерапията, климатолечението, балнеолечението, апаратната физиотерапия и др. Ст. Младенов, ПП, 93. Интересни са опитите относително лекуването на туберкулозата чрез серотерапията. БПр, 1894, кн. 2, 96.