СЕРПЕНТЍН м. Минер. Непрозрачен минерал с влакнеста или листовидна структура, с цвят от жълто-зелено до тъмнозелено и характерни петна, които наподобяват змийска кожа, който се използва в бижутерията, за декорация и като лечебен камък; змеевик, змийски камък. В зависимост от състава на изходната скала и от условията на промяна се образуват различни метаморфни скали. При ниска температура се образуват шисти, изградени от кварц, слюди, серпентин. М. Токмакчиева, М, 303. Открити са [в Преслав] и две колони от зелен серпентин, изящно изработен и добре полиран. Т. Шишков, ИБН, 67. Серпентинът има изгледа на масивна гъста скала с тъмнозелена боя, която тук-там нарушават ръждиви или по-тъмни петна. ПСп, 1906, кн. 67, 701. Оливинов серпентин.

– От лат. serpens, -entis ‘змия’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)