СЕРСЀМ неизм. прил. Простонар. 1. Глупав (в 1 знач.), наивен, прост (в 12 знач.). – Който е поет, е болен човек – прибави Галев, – или по-добре: серсем човек. Един човек със здрав ум и с мозък в главата би потърсил друга печалба, вместо да гладува от писателство. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976, 259. Скъперникът калугер не се погрижил в разстояние на толкова време да даде на тоя серсем старец, ако не друга дрешка, то поне една ризица. З. Стоянов, Съч. І, 347-348. Ама дето им викат, че били серсем животни [овцете], тва да го не вяруваш. От човяка повече познават хлопката и все около нея се въртят. Н. Хайтов, МЯ, 119. Много ни е серсем даскалицата, Коста, по-серсем човяк не съм срящал. К. Гълъбов, Х, 151.
2. Като същ. Серсемин. Хоров: – Вие говорите безобразия! Квасников (ядосано): – Ти серсем ли си бе? Хоров (отива към вратата): – Дивак! Ив. Вазов, Събр. съч. XVI, 1978, 183. – Остави тоя серсем, холам! И той ако знае защо е станал комита, аз съм на мегдан – повтори Бормалията. З. Стоянов, Съч. II, 2010, 88.
Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към някого. Пияният турчин дойде при нас, изправи се пред мен и разгневен ми зафъфли: – А бе, серсем със серсем, къде дават така – аз да плащам шампанското, а ти да се любиш с момичетата! Л. Добрич, ЦС, 54. – Ами че ти ум нямаш ли бе, серсем! Все аз ли ще ви оправям – вика почти просълзен от отчаяние Бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 97.
◊ Тапа серсем. Простонар. Шег. Страстен риболовец.
– От перс. през тур. sersem ‘оглупял, полудял’.