СЕРСЀМИН, мн. серсèми, м. Простонар. 1. Глупав, наивен, прост човек; серсем, глупак, тъпак, будала, абдал. – Хе-е, я гледай ти къде била работата! А ти какво искаш – да ти се хиля, че ме правиш на серсемин ли? В. Нешков, Н, 338.
Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към някого. – Що се потиш там, бе серсемин такъв! Та тая одая гледа на другата страна. Идвай тук, оттук ще пушкаме! В. Мутафчиева, ЛСВ І, 500-501.
2. Човек, който има лош характер, който е недоброжелателен, заядлив и проклет; серсем. – Момчето е невинно. За всичко е виновен онзи серсемин, баща му. Постоянно го подклаждаше онзи серсемин! К. Калчев, ЖП, 541. Докторът не забравяше дажбата: един мек пазарски хляб потъваше в бездънните кучешки гърла. – Охрани ги като бичета. Пък на мене, серсеминът му, една коричка кашкавалец не се сеща да даде... Г. Караславов, Избр. съч. II, 115.