СЕРТИФИКÀТОР м. Спец. Лице или орган, които са упълномощени да издават сертификат, свидетелство за нещо. Сертифицирането по различните системи се отличава формално и по процедура (например включване на независим сертификатор), нива на оценка и период на валидност на оценката. Строит., 2012, бр. 36, 26. Сертификатор на системи за управление на качеството.