СЕРТИФИКÀЦИЯ ж. Спец. Удостоверяване чрез сертификат или специален знак, издаван от упълномощено лице или орган, че даден продукт, услуга или др. съответства на изискванията на определени стандарти; сертифициране. Контрол и сертификация на биологичното производство на територията на България могат да извършват и чуждестранни контролни органи, чието седалище е извън страната. СбАСР, 440. Сертификация се извършва по силата на нормативен акт или на основание на посочените в конкретен договор за доставка изисквания. ДВ, 2000, бр. 79, 18. Сертификация на лекарствените средства.