СЕРТИФИЦЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от сертифицирам и от сертифицирам се; сертификация. Принципът доброволност се прилага за сертифициране на продукти, които не представляват опасност за здравето и живота на населението и за околната среда. Хр. Кьосев и др., С, 53. Всяка сграда може да бъде сертифицирана по ред, определен и регламентиран в наредбата за сертифициране на сградите. К. Калинков, НС, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)