СЕРТМЀ, мн. -та, ср. Диал. Серкме. И тримата хвърлят отведнъж сертметата, изкарват ги и хокат колкото им глас държи, потриват рибите около брадите си за хаирлия. Е. Каранов, РБ, 179. Ние твърде добре знаем, че когато рибаринът тръгва да лови риба, той прегледва сертмето си. Знан., 1875, бр. 6, 93. Ти рани рано в неделя / и земи сертме свилено, / свилено и копринено, / та да си идеш на Дунав; / веднъж си фърли сертмето / да фанеш риба сякаква. Нар. пес., СбНУ ХІV, 61.
– От тур. sürütme ‘трал, тралови мрежи; вид въдица за морски риболов’. – Друга форма: сюртмè.