СЀРУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Биол. 1. Който се отнася до серум. След облъчването в цялото тяло се прекратява образуването на антитела и на имунни тела – онези специфични серумни образувания, които притежават свойството да се свързват с токсините на нахлулите в организма инфекциозни агенти и да ги обезвреждат. Вл. Андреев, АЕ, 36-37. Общият серумен белтък включва всички белтъци в кръвта без тези на кръвните клетки, на хемоглобина и без фибриногена. ЖЗ, 2010, бр. 13, 5. Серумен креатинин. Серумна концентрация. Серумна проба.
2. В който се произвеждат или обработват серуми (във 2 знач.). На В. Търново се падна честта да бъде седалище на районния ветеринарно-бактериологически институт за Северна България. Той ще се развие като една голяма серумна фабрика. ОВВТ, 1933, бр. 5, 44. Серумна лаборатория.