СЕРЧЍМ м. Истор. В Османската империя и у нас до края на XIX в. – данък десятък върху свинете. Той виждаше окъсаните хорица от средногорските колиби, след като платяха десятъка си, щяха да гладуват. Имаше да се плаща още бедел, беглик, серчим. Ст. Дичев, ЗС І, 68. Строга заповед бе получил да събере недоборите от серчима, беглика до стотинка. Н. Попфилипов, БД, 8. В състава на преките даждия влизат: беглик, серчим, пътна повинност. БПр, 1893, кн. 4, 106.
– От тур. serçin-parası.