СЕСТЀРЦИЙ, -ият, -ия, след числ. -ия, мн. -ии, м. Истор. Дребна древноримска сребърна или бронзова монета, сечена до края на III в. пр.н.е.; сестерция. Най-ранната засега намерена тук монета е сестерций на император Каракала, сечен от градската управа на Сердика. АОР, 2012, 268.
– От лат. sestertius.