СЕСТЀРЦИЯ ж. Истор. Сестерций. При разчистването на улицата са открити дребни предмети, късноантична битова керамика и 11 бронзови монети, като повечето са от втората половина на IV в. Най-ранната е сестерция на Тиберий (15 – 37 г.), сечена в чест на Октавиан Август. АОР, 2018, 191. Калигула е разсипал само в една година, почти изключително за увеселения, два милиарда и седемстотин хиляди сестерции. К. Величков, ПССъч. III, 23. Той [Август] раздал на всеки челяден баща по хиляда сестерции. Ч, 1875, бр. 4, 164.

– От лат. sestertius.


Източник: Речник на българския език (онлайн)