СЀСТРЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сестриник; племенник, сестреник, сестринец, сестринек, сестричник, сестричич. Редят се и нови книжовни новини: две граматики от „сестренеца“ на д-р Петър Берон, Васил Берон: българо-френска и българо-немска. Хр. Бръзицов, НЦ, 93. Те не искали и Белаура, Михаилов брат, комуто се е падало престолонаследието по право на старшинство в царския род – и по мъжка линия, а се обърнали към Иван Александра, Михаилов сестренец (т.е. син на сестрата на цар Михаила). БСб, 1906, кн. 5, 330. Сестренецът му не бил на тоз ум, верен обаче на клетвата си, последвал вуйча си в София. П. Р. Славейков, СбНУ ІІ, 318.