СЀСТРЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Сестриник; племенник, сестренец, сестринец, сестринек, сестричник, сестричич. Богат човек беше, бездетен, затуй беше осиновил сестреника си Радула. Й. Йовков, ЖС, 150-151. Виках на моята жена, дай да си оправим сметките с моите сестреници, а тя: „Де полека, Анко“. Кр. Григоров, Р, 238. – Докторе – рече той, – аз имам сестреник в града. А. Гуляшки, ДМС, 43.