СЀСТРЕНИЦА ж. Диал. Сестриница; племенница, сестриничка, сестричница. Ана не обичаше мъжа на сестреницата си. В. Геновска, СГ, 467. До императрицата седи неотлъчно Назуле ханъм, сестреница на египетския хедив. Хр. Бръзицов, НЦ, 137. Той имаше една сестреница, която живееше наедно с майка си в малката съседна къща. (превод) Мис., 1899, кн. 3, 304.