СЀСТРЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Сестринче; племенниче, сестриниче, сестричняче, сестричниче. Децата на две сестри са сестренчета. ЖСт, 1892, кн. 2, 174. Джавдар ми вино пиеше / у тая Пирин планина / със седъмдесе дружина, / с Огнянче, мило сестренче. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 416-417.