СЀСТРИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на сестра или се отнася до сестра (в 1 знач.); сестрински. Той мина през полутъмни, криви и пречупени коридори и влезе в сестрината си горница. Ив. Вазов, Съч. XIV, 154. Неговите сестрини дъщери Веса и Мила дълбоко обичаха своя вуйчо. А. Каралийчев, С, 234. Очите на сестрите му бяха дълбоки като небето. Той запита майка си защо е така и тя му каза, защото е велика сестрината обич. Вл. Свинтила, СЗЗ, 27. Сестрините думи разчовъркаха прясната ѝ рана и тя наведе глава, зарони топли сълзи. К. Петканов, МЗК, 27. Неделя бе днеска, през горня неделя / Петкана девойка жениха... / И дома се върнаха весели братя / от сестрина сватба в Загоре. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. – Петре ле, чедо сестрино, / пари без рехим не давам; / ти имаш булче хубаво, / иди го, Петре, доведи, / залог да ми го оставиш. Нар. пес., БНТв ІІ, 109. Сестрина подкрепа. Сестрина помощ.
2. Като същ. сестрини мн. Домът и семейството на сестрата (в 1 знач.). Дълго мислили що да сторят и най-сетне решили да погубят юнака с хитрина. Наела се сестрата на царкинята да отиде у сестрини си на гости и да убие юнакът. Н. Райнов, ЮНЮ, 14. Синът зарязал бащината си къща; брат не стъпва у сестрини си; кум не сваля шапка на кръстник!… Обърнало се на… боже опази! М. Георгиев, Избр. тв, 170. Съседите, кои бяха свидетели на каранията между син и татка, укоряваха Манола, задето не се покорявал на татка си. Но Манол, като идеше у сестрини си, оплакваше се на сестра си и обвиняваше татка си. В. Друмев, Съч. I, 177.