СЀСТРИНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сестриник; племенник, сестреник, сестринек, сестренец, сестричник, сестричич. Марко Крале с лукавство убива сестринеца си Груица Детенце и залюбва младата му невеста. ИССФ, 1948, кн. 8-9, 454. Пашата пустил само Чавдаро войвода със заръки да отдалечи сестринеца си от София. П. Р. Славейков, СбНУ ІІ, 319. „Боже мили, за чудо големо! – / ей и дотам ли се, леле варе, / моите ле сестринци прочуя!“ Нар. пес., СбНУ XLІХ, 78.