СЕСТРЍЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от сестриче. Хубавичко детенце беше Лила. Дойда аз над люлката ѝ и река ѝ: – Сестриченце, мъничко ангелченце, спиш ли ти! Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 416. – Как се казвало сестриченцето на Борисчови и на колко години било то? – Борисчовото сестриченце се казвало Пенка. НУ, 1912, бр. 3, 172. ● Обр. Долетете, птиченца, / милички сестриченца, / трошички си клъвнете. Ран Босилек, Р, 102.