СЀСТРИЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Сестриник; племенник, сестринец, сестреник, сестринек, сестренец, сестричич. Па пойдоа китени сватове. / Преличи се свойго сестричнико. Нар. пес., СбНУ ХL, 389.


Източник: Речник на българския език (онлайн)