СЀСТРИЧНЯЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Сестринче; племенниче, сестренче, сестриниче, сестричниче. Прочуло се Дете Татуличе, / .. / Марко му йе па роднина, / дете му е свое сестричняче. Нар. пес., СбНУ ІХ, 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)