СЀТЕ, само мн., обобщ. местоим. Диал. Всички. Сете момчета отиват: / сичките от нашта махала / отиват, мамо, отиват; / Стоян на Гена Стойкова, / Иван ми долнокрайчето, / Ильо стринов Стоенчин. Нар. пес., СбНУ ХХIII, 260. Зачула се сипаница, / та посипа сете моми. / Онеми ги, ослепи ги. Нар. пес., СбВСтТ, 1011. Събрали са, набрали са / сете моми, мамо, по ломското, / каймак Пена най-напреди, / на по нея, мамо, шекер Петра. Нар. пес., СбВСтТ, 775.


Източник: Речник на българския език (онлайн)