СЀТЕР м. Куче от едноименната порода средно големи ловни кучета с дълга мека козина, използвани за лов на пернат дивеч. След началника тичаше куче – породист красив сетер с нов светещ нашийник. Н. Попфилипов, РЛ, 145. Според времето и сезона старецът отиваше на лов със своята прочута в целия град кучка Зъмка, мелез между пойнтер и някакъв сетер. Ем. Станев, ЯГ, 6. Сетерите се използват за лов главно по блатисти и покрити с храсталаци местности. Те са особено красиви с гъстата си и къдрава козина и с дългата си опашка, също покрита с козина. НТМ, 1967, кн. 4, 38.
– От англ. setter.