СЕТЍВНО нареч. Чрез възприемане със сетивата или чрез въздействие върху тях. Онагледяването е представяне на теоретично знание, на система от понятия, на концепции, на схващания във вид на сетивно доловими модели, чертежи, схеми, графични изображения и др. М. Андреев, Д, 175-176. В действителност сетивно се възприема единичното, а знанието е за общото; пък знанието в някакъв смисъл е в самата душа. Затова човек мисли, когато поиска, но не е в негова власт да възприема сетивно; тъй като е необходимо да има нещо, което да бъде сетивно възприето. Ц. Бояджиев, Съч. II (4) (превод), 73. Представлението оставя противоречиво усещане – крайностите и агресията предизвикват инстинктивно дистанциране у зрителя, който възприема сетивно и мисловно, но не и емоционално. Т, 2013, кн. 1-3, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)