СЕТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Способност за възприемане чрез сетивата; сензитивност, осезателност. Чрез повърхностната сетивност човек възприема допир, натиск, болка и температура. Дълбоката сетивност осигурява информация за степента на свиване и разгъване на мускулите и положението на крайниците и тялото в пространството. БиолЗО VIII кл, 117. Парализите обхващат симетрични мускулни групи и са най-силно изразени в най-периферните части на крайниците. В началото се наблюдава повишена сетивност, но постепенно тя намалява и напълно изчезва. Ст. Миндова, К, 16. Установявахме зоните с променена сетивност по кожата и лигавицата чрез леки симетрични убождания с инжекционна игла. МС, 2006, бр. 4, 25.
2. Прен. Силно изострено усещане, чувствителност към околната среда, към събития, отношения, хора; сензитивност. – Изкуството иде от сетивността, душата се храни с нея. Ив. Сарандев, ЕС, 71. Именно тук е ролята на училището, на библиотеката, на книгата, а именно – да провокират у младия човек порив към духовно съвършенство, да пробудят у него най-фината и духовна сетивност, за да го накарат да се огледа и замисли, да открие красотата и да се научи да цени живота. Библиот., 2014, бр. 3-4, 206.