СЀТНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Следващ, послешен. Двата бряга на Босфора, особено в оная част, която щяла да бъде средище на посрещането и на сетнешните тържества, не се виждали от цветя. Хр. Бръзицов, НЦ, 133. Извади [Симеон] от седефеното си сандъче едно съкратено издание на Юстинияновия кодекс, допълнен с редица укази и едикти от по-сетнешните императори. А. Гуляшки, ЗВ, 529. Разправи му подробно за четата, за надеждите да срещнат отзивчивост у народа, за по-сетнешните разочарования и теглила. Ст. Дичев, ЗС I, 563. След като германските племена, най-вече остготите, напущат полуострова, мястото им заемат славяните, на които е отредено да играят решаваща роля в по-сетнешните съдбини на балканските земи. А. Андреев, ИМК, 8-9.